Slackware по лесния начин
Дайте на човек Ubuntu, и той ще научи Ubuntu. Дайте на човек SUSE, и той ще научи SUSE. Ако дадете на човек Slackware, той ще научи Linux. Това гласи старата максима, обикновено използвана с насмешка, но все още важеща.
Ако някога сте се чудили какво прави Slackware толкова популярен сред Линукс ветераните ви представям малко съвети как да започнете и малко история.
Slackware е странно животно, което си живее докато другите дистрибуции се борят за популярност сред Линукс потребителите. Slackware не се опитва да обземе огромен дял от настолните компютри, нито има мигащи светлини, инструменти, които те държат за ръчичка докато правиш нещо, или пакетни мениджъри, които се променят със всяка следваща версия. Slackware ви предоставя една истинска GNU/Linux операционна система – само най-важното, без дългото компилиране на Linux From Scratch.
Има няколко причини Slackware да има закоравял фенове, обикновено хора, които ползват Линукс отдавна, но и начинаещи също. Четирите най-чести причини:
- Изцяло се разработва от един човек.
- Пакетите не се пачват до последно.
- Съвсем е достатъчна за своята „дистросфера“.
- Много, много, много стабилна е.
Нека да погледнем по-отблизо. От първата си версия пусната през 1993, Slackware се разработва от един човек: родения в Калифорния, 42 годишен Патрик Волкердинг(Patrick Volkerding). В началото са му помагали разработчици, но сега е единствения, с изключение на феновете, които помагат за отстраняване на проблеми и пачване. Чрез продажбата на дискове със Slackware той си финансира работата върху проекта.
Имате въпрос? Обадете се на Пат. Имате предложение? Обадете се на Пат. Искате да съобщите за проблем? Обадете се на Пат. Той е „човека“ в Slackware средите.
Неизвестния софтуер
Повечето дистрибуции взимат оригиналния код на програмите, след това започват да ги пачват и променят. Това може да промени програмата многократно – един, два, 10 пъти, колкото е нужно, за да може да работи с другия софтуер от дистрибуцията. Това не пречи на много потребители, но ако искате да сте сигурни, че ползвате това, което разработчика е написали имал в предвид, е по-добре да ползвате Slackware.
Това не означава, че няма пачове в Slackware, но една много голяма част от софтуера е непроменен и не ви оставя впечатлението, че получавате подменена версия на оригинала.
Има и още една страна на проблема. Независимо от какво са ви заблуждавали при избор на дистрибуция, Slackware има пакетна система. Тя е базирана на архиви (.tgz и .txz файлове), вместо оплетена система, базирана на зависимости, с допълнителни бази, съдържащи RPM и Deb файлове. Преимуществото е, че пакетите на Slackware много лесно се отварят, променя се нещо и пак се сглобяват.
Фокуса на дистрибуцията е простотата за изпълнение, което е довело до няколко жертви в историята на Slackware. Най-забележимата жертва е Gnome. През 2005, Пат решава, че работата за съставянето и интегрирането на голямото разнообразие от Gnome пакетите и техните зависимости е прекалено и казва:
„Please do not incorrectly interpret any of this as a slight against Gnome itself, which (although it does usually need to be fixed and polished beyond the way it ships from upstream more so than, say, KDE or Xfce) is a decent desktop choice.“
Това предизвиква появата на допълнителни проекти от независими разработчици, като Dropline Gnome, който стартира малко след съобщението. Това е една много добра реализация на Gnome, но съобщението към разработчиците е явно: Ако искате вашия софтуер в Slackware, уверете се, че е подреден и неговата поддръжка е лесна.
Знайте си целите
Стигаме до третата точка: Slackware е стабилна дистрибуция, която не е много подходяща за начинаещи. Всъщност не е никак трудна за използване, но няма например графичен инсталатор или помощници, които да ви водят и обясняват всеки аспект от инсталацията. Хората, кото ползват Slackware, би трябвало да са имали срещи с командния ред и да са редактирали конфигурационни файлове, което води до максимата в началото: ако решите да използвате Slackware, няма да бъдете предпазен от работа от команден ред
Slackware Installer
.
Така може да научите основата на Линукс и, понеже дистрибуцията няма огромен брой нестандартни промени и пачове към софтуера, не се оказвате в положението да търсите къде се намират безбройните специфични за дистрибуцията конфигурационни файлове. Ако например научите всичко за Fedora, вие ще сте Fedora гуру (което е яко). Ако обаче се научите да работите със Slackware, ще имате познания, които са обши за много дистрибуции.
Slackware не се опитва да бъде най-добрата дистрибуция за всички новаци ползващи Линукс; опитва се да бъде най-добрата дистрибуция за тези, които знаят точно какво искат и какво не искат да има в дистрибуцията. (Например: Yast от SUSE, много мощен и полезен инструмент, който в същото време може да създаде адски много проблеми на напреднал потребител с промяната на конфигурационните файлове.)
Надеждност
Нека да разгледаме колко е стабилна Slackware. Без огромната поддръжка като при Debian, бихте си помислили, че Slackware е по-податлива към проблеми, но се оказва, че това не е така. Пат е консервативен, когато става дума за интегриране на нов софтуер.
Факта, че само един човек се грижи за всичко помага доста за стабилността. Наличието на много разработчици може да доведе до различия в качеството на пачовете, докато Пат изгражда всичко преди да пусне нова версия. Това води до широк и контролиран поглед над дистрибуцията. Със сигурност големите дистрибуции като Debian имат нужда от големи екипи и в този смисъл подхода работи добре, но за Slackware подхода, при който един човек прави всичко, върши също толкова добра работа.
Това е Slackware. Не е много лесен за начинаещите, е една от най-харесваните дистрибуции след 15 години. Средностатистическия потребител би трябвало я пробва поне веднъж. Само се пазете от друга мъдрост известна в Slackware средите: „Once you go Slack, you’ll never go back.“
Slackware Desktop
Има KDE и Gnome пакети, но такава дистрибуция заслужава Xfce, според мен.
Slackware изисква най-малко 486 CPU и 48MB RAM, така че е полезен за възкресяване на стари компютри. Ако искате да се възползвате от допълнителните възможности е добре да имате 1GHz CPU и 256MB RAM. От сайта на Slackware може да свалите ISO-та на последната версия – имате нужда само от диск 1 и 2. Запишете ги на CD-R. На тях се съдържа основата на Slackware, Xfce и различни приложения. След това следвайте стъпките.
Инсталиране на Slackware
Slackware installation step 1
Slackware install step2
Slackware installation step3
Slackware installation step4
Slackware installation step5
Slackware installation step6
Графична среда
Slackware не ви казва какво да правите – не се опитва да познава какво искате да правите. Може да използвате дистрибуцията за сървър или за рутер. В тези случаи конзолната е перфектна като избор. Има възможност обаче да я използвате и за настолен компютър. Ето как да си пуснете графичната среда.
В конзолата се логнете като root с паролата, която сте въвели по време на инсталацията. За да подкарате X сървъра (графичния режим), въведете startx и ще се появи мениджъра на прозорци, който сте избрали по време на инсталацията. Отбележете, че работите като потребителя root в монета, така че всичко, което правите може сериозно да повреди вашата инсталация, затова бъдете много предпазливи.
Ако искате всеки път да се пуска графична среда отворете файла /etc/inittab с редактор по ваш избор (например Vi или Nano). Търсете за това:
id:3:initdefault:
Това указва runlevel-а по подразбиране, в който Slackware се пуска или с други думи какви услуги да се пускат. Над този ред трябва да има други коментирани редове, които обясняват другите runlevel-и. Забележете че runlevel 4 се използва за X11. Затова заменете 3 с 4 и като рестартирате ще имате графична среда.
Добавяне на нов потребител
Използването на която и да е дистрибуция като потребителя root е лоша идея особенно ако не знаете какво правите. Добре е да си направите нормален потребител, с ограничени права. Отворете терминал и напишете adduser. Ще ви бъде поискано име, домашна директория, shell, парола и други опции. На този момент има нужда само да въведете потребителско име и парола. Другите полета ще бъдат попълнени автоматично със стойности по подразбиране.
Управление на пакетите
Нека да разгледане пакетната система с повече детайли. Както споменахме по-рано, пакетите на Slackware са .tgz или .txz архиви с малко допълнителна информация в текстови файлове в архива. Може да ги разархивирате по обичайния начин (tar xfvz име_на_файл) и да видите какво има в тях. Разархивират се в / директорията, така че някой файлове ще отидат в /etc, /usr и т.н.
Освен това в пакета винаги има директория install, която указва на пакетната система на Slackware какво да прави при инсталация(doinst.sh) и какво прави пакета(slack-desc). Нормалните пакети на Slackware не съдържат информация за зависимости. Дистрибуцията приема, че вече знаете какво прави софтуера и какво му трябва, за да работи предварително. Това може да изглежда дразнещо в началото, но когато ви е писнало от дистрибуции, които свалят хиляди „препоръчителни“ пакети със съмнителен произход за инсталиране на една програма, ще оцените контрола, който ви предоставя Slackware.
Ако имате пакет, който искате да инсталирате, най-лесния начин е:
installpkg filename.tgz
По-елегантно решение е да се използва pkgtool, който представлява интерфейс с менюта. С него може да преглеждате списък с пакети в директория или да изтривате пакети. Друг инструмент, който може да ползвате е slapt-get (http://software.jaos.org), който както загатва името приличан на apt-get на Debian/Ubuntu производните. Позволява ви да изтегляте пакети от различни източници в Интернет като официалните архиви на Slackware или www.linuxpackages.net, и включва базова поддръжка на зависимости, ако имате нужда от такива.
pkgtool
Допълнителна информация
Тук ще намерите книгата за Slackware. Това е PDF документ от 284 страници, който покрива инсталацията, конфигурацията и администрацията в дълбочина. Добре е да се прочете веднъж след като сте инсталирали дистрибуцията. Ето и цитат от книгата:
„We hope you’ll lend it to all of your friends when they come asking about that cool Slackware operating system you’re running. While this book may not be an edge-of-your seat novel, we certainly tried to make it as entertaining as possible. With any luck, we’ll get a movie deal.“
Possibly Related Posts:
- Оптимизиране на Firefox с tmpfs
- Системни статистики с vmstat
- drop_caches
- Конфигуриране на ядрото: Поддръжка на мрежови протоколи
- Конфигуриране на ядрото
