Конфигуриране на ядрото: Поддръжка на мрежови протоколи
октомври 27th, 2009
Менюто с мрежовите настройки съдържа опции за настройване на мрежовите протоколи. Може да включвате или да изключвате поддръжка на цели протоколи, или да настроите финно ядрото за определена роле, като рутер или пакетен филтър.
На много ниско ниво ядрото работи като позволява на дадени приложения да приемат или изпращат порции с данни(пакети), използвайки специални структури данни, познати като сокети. В повечето случаи програмите отварят сокети по подобен начин, на файловете. След това мрежовия протокол се грижи за това информацията да достигне до местоназначението или да бъде интерпретирана от програма след като бъде приета от получателя.
В някой случаи е желателно, или понякога нужно, да опбработваме мрежовата информация по друг начин, като да модифицираме стандартния пакет, или да променим или разширим стандартните пакетни операции. Някои от тези опции са толкова важни, че си имат собствени секции. Някой опции включват следното:
• Packet Socket— Тази опция позволява на програмите да пропускат нормалното обратване на информацията. Повечето програми не се нуждаят от това, но някои инструменти за мрежова диагностика имат нужда от достъп до тази информация. Например tcpdump, който показва информация от ниско ниво за TCP/IP протокола, използва тези опции в ядрото. Включването на тези опции без да има нужда ще уголеми ядрото малко и може да позволи на натрапник да използва инстументи за анализ на протоколи, като tcpdump, които бихте искали да не могат да се ползват от натрапници. Пропускането на тази опция, също ще ви попречи да използвате тези инструменти.
• Packet Socket: Mmapped IO— Това е подопция на сокетите, която, ако е активирана, може да повиши производителността на инструментите, котио използват връзки със сокети.
• Unix Domain Sockets— Няколко важни програми в Линукс ползват мрежови протоколи, за да комуникират помежду си когато работят на един и същи компютър. Примери са syslogd (който се грижи за логовете) и X (X програмите използват мрежови протоколи, за да комуникират с X сървъра, който показва техните прозорци). Тези сокети позволяват мрежовата комунуикация дори ма компютри, на които липсва мрежов хардуер. Би трябвало да включите тази опция на всички стандартми Линукс машини. Само някои тясно специализирани устройства може да нямат нужда от тази опция.
Тези всички опции имат настойки по подразбиране, които са достатъчно уместни за повечето случаи.
Possibly Related Posts:
- drop_caches
- Конфигуриране на ядрото
- Ограничаване на достъпа до команда в Линукс
- Взимане на част от текст с bash
- Когато rm се оплаква, че не може да трие
Filed under: Статии, Ядро | No Comments »
Конфигуриране на ядрото
октомври 24th, 2009
За да конфигурирате ядрото, трябва да притежавате сорс кода. В Slackware той може да се инсталира заедно с ядрото. Може би бихте искали да започнете със страндартно ядро и да си го пачнете и конфигурирате по ваше желание. Проверете http://www.kernel.org/ за последна верися на сорс кода на ядрото.
Сорс кода на ядрото обикновено се намира в /usr/src/linux, или в поддиректория на /usr/src името, на която включва версията на ядрото – /usr/src/linux-2.6.17. В този случай е добре да се прави връзка от с името /usr/src/linux, която да сочи до истинското място на сорс кода на ядрото. Това помага на другите програми да намерят кода в /usr/src/linux и да работят правилно и ви дава възможност да имате няколко версии на ядрото и само да сменяте на къде сочи линка.
След като разархивирате сорс кода на ядрото в /usr/src/linux, трябва да влезете в тази директория. След това трябва да изпълните команда за конфигуриране на ядрото. Има няколко възможности:
- make config — Това е базовия инструмент за конфигурация. Той пита за всяка опция на ядрото поред, което може да е досадно. Ако направите грешка, обикновено трябва да се върнете от начало и да повторите всичко. По тези причини се използва много рядко.
- make menuconfig— Тази процедура за конфигурация използва текстови менюта, което ви позволява да преглеждате опциите и да променяте само това, което има нужда. Този е често използван метод за конфигурация в текстов режим.
- make xconfig— Този метод е подобен на make menuconfig, в единствената разлика, че използва GUI конфигурационни менюта. Може да кликате на зададени опции и след това да определяте дали и как да бъдат компилирани. Това е сравнително популярно средство за конфигуриране на ядрото, когато има възможност да се използва X графичната среда.
Всички тези методи предоставят начин за конфигуриране на едни и същи опции, организирани в категории(като някой категории имат подкатегории).
Possibly Related Posts:
- drop_caches
- Конфигуриране на ядрото: Поддръжка на мрежови протоколи
- Ограничаване на достъпа до команда в Линукс
- Взимане на част от текст с bash
- Когато rm се оплаква, че не може да трие
Filed under: Статии, Ядро | No Comments »